Джанан Чошкун

---

В малка съдебна зала в гигантския Дворец на правосъдието Джанан Чошкун се изправя, стиснала нервно ръце зад гърба. 

Като журналист, който отразява съдебната система за „Джумхюриет“ - турският вестник, който е най-гръмогласно критичен към правителството - Чошкун не е чужда на съдебното производство. Но тази сутрин във вторник през юни тя не е там, за да отразява съдебен процес. Самата тя е подсъдима - за четвърти път тази година.

"Погледнато в по-широк план - коментира тя по-късно - този процес срещу нея е глупав - даже смешен.

Когато се опитала да влезе в съдебната зала, разсилният я изтласкал без някаква причина. Тогава Чошкун му казала, че е "груб" и разсилният веднага решил да я съди за "обида".

“Той прави това, защото съм репортер на „Джумхюриет““, казва тя. 

В крайна сметка съдията я оправда - при това само за няколко минути. Много от колегите й обаче нямат такъв късмет.

Миналата есен полицията нахлула в домовете на дузина старши служители на „Джумхюриет“, включително на главния редактор, и ги задържала по обвинения в тероризъм. Те чакат съдебен процес, присъединявайки се към повече от 150 журналисти, които в момента са в турски затвори, по-голямата част от тях са обвинени в терористични актове, както съобщават групите за свобода на пресата.
 

Журналисти на "Джумхюриет" на излизане от съдебната зала
-----------------------------

Разбиване на медиите

Тази седмица турците отбелязват първата годишнина от опита за преврат, който разтърси страната им на 15 юли миналата година. Правителството планира дълги няколко дни да почете това, което с право налага като тържество на демокрацията: обикновените хора се сблъскват с танкове и оръжия, за да защитават избраното от тях ръководство.

Но за критиците на правителството денят също така отбелязва началото на рязък демократичен упадък. След неуспешния преврат президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви извънредно положение и обеща да "прочисти" Турция от последователите на Фетхуллах Гюлен, живеещ в Пенсилвания имам, когото обвинява, че организирал пуча.

Европейските и американските съюзници на Турция призоваха властите да се въздържат от ексцесии, но предупрежденията изобщо не бяха чути. Заканите на Ердоган бързо се проявиха под формата на мащабно прочистване на държавните институции, силите за сигурност и гражданските институции, като първо започна с т.нар. "гюленисти", но след това доста радшири кръга на враговете си и взе на мушка всеки, който се осмели да го критикува. Година по-късно задържаните са около 50 000, над 100 000 изгубиха работата си.

Най-засегнати се оказаха критичните към режима медии, която бяха взети на мушка далеч преди преврата. Репресиите срещу свободата на пресата в Анкара не започнаха през юли миналата юли - самият Ердоган съди около 2000 души за „обида“, но оттогава насам репресиите срещу несъгласието достигнаха умопомрачителни размери.

Близо 150 медии бяха затворени след опита за преврат. Точната цифра на задържаните журналисти не е известна, като различните организации за защита на човешките права спомената цифрата 150 души и с това Турция окупира еднолично печалната класация на страната с най-много затворени журналисти в света. 

След като Ердоган спечели с много малка преднина априлския референдум за президентска република, мнозина наблюдатели изразиха надежди, че сега той ще отслаби натиска срещу своите критици. Но арестите и уволненията на спряха. Миналия месец съд прати в затвора за 25 години депутат от опозицията по обвинение в "шпионаж" , което след това предизвика най-многобройната протестна демонстрация в страната от 2013 г. насам.


 

Обвинения в тероризъм

Неуспехът на пуча и последвалите чистки преобразиха Турция - и естествено съдбата на Чошкун. Като репортер, който покрива съдната система, тя е длъжна да следи отблизо хода на масовите съдебни процеси и бързата ерозия на съдебната независимост.

Обикновените дела за корупция, нападение или убийство почти не присъстват в нейните статии, тъй като свързаните с преврата случаи превзеха турските съдилища и напълниха затворите. И все по-често тя пише за съдебни процеси срещу свои колеги.

"Не отразявам само процесите срещу журналисти, но в днешно време нямам много време за други случаи", каза тя. "Журналистите не могат да вършат истинската си работа, защото са или подсъдими, или участват в събития за солидарност и в подкрепа на затворени свои колеги".

Според Ердоган нито един журналист не е в затвора в Турция заради своите репортажи и анализи.

"Има един, който е осъден за убийство, останалите  са задържани за връзките си с терористични групи. - коментира Ердоган. 

Технически това е вярно: всеки журналист, арестуван след преврата, е обвинен в терористично престъпление. Кюрдските журналисти и репортерите, които  гледа ткритично на операциите за сигурност в населената с кюрдско мнозинство югоизточна част на страната, лесно могат да бъдат обвинени в "извършването на терористична пропаганда" в полза на Кюрдската работническа партия (ПКК) - военизираната групировка, която се бори с турската държава от десетилетия.

Повечето арестувани наскоро журналисти обаче бяха обвинени, че подкрепят Гюлен и следователно и опита за преврат. Правителството нарочи нелегалната религиозна мрежа на Гюлен за терористична група, наричана за кратко "Фетулалистка терористична организация" или "ФЕТО" - определение, което признават и няколко други държави.

Достатъчен е само бегъл поглед на обвинителните актове, за да се види, че журналистите всъщност са подсъдими тъкмо заради своята работа: делата базират своя доказатествен материал върху трудовите им досиета, статиите, контактите, телевизионните изяви и съобщенията в Twitter.  Ако журналист пише материал за някой, подозиран за връмки с гюленистите - а почти всеки може да се окаже такъм - то самият той също рискува да бъде обвинен и в членство във ФЕТО.

"Всички доказателства срещу колегите се основават на техните материали и  туитове", обяснява Чошкун. - "Но за да прикрият това, прокурорите измислят нелепи обвинения."

 

Виновни по асоциация


Седмица след оправдаването си Чошкун се връща в съда, за да отразяма процеса срещу Ахмет и Мехмет Алтан, двама известни журналисти, които са арестувани и обвинени в терористични престъпления през септември м.г.

Братята, които са над 60-годишни, били обвинени за това, че изпращали "подсъзнателни послания" в подкрепа на свалянето на правителството при телевизионните си изяви по телевизията ден преди преврата. Правозащитните групи естествено нарекоха тези обвинения "абсолютно неоснователни". 

Това беше наистина демонстративен процес: братята Алтан са били разследвани заедно с 15 други лица, много от които бивши служители на водещия прогюленистки вестник "Заман". Извън съдебната зала роднини, журналисти, активисти на борбата в защита на свободата на печата и международни наблюдатели се опитаха да бъдат включени в списъка за достъп на охраната, защото желаещите да влязат в залата бе огромен, а местата бяха ограничени и не можеха да поберат всички.

Охранителите позволиха на роднините и дипломатите да преминат, но не и на журналистите, които искаха да отразяват процеса. Но за сметка на това репортерите на проправителствени медии безпрепятствено успяха да влязат в залата.

Това вбесило Чошкун: "За какви се имате! Засремете се! - изкрещяла тя на охранителите, предизвиквайки разгорещен спор със съдебните служители.

В един момент едва не я задържали, но този път й се разминало.

"Нормално е да настояваме за достъп до големите съдебни процеси от публичен интерес" - казва Чошкун по-късно. „Ако решим да си мълчим, няма как да вършим работата си".

Този път имала доста материал за писане. В началото на процеса съдията прочел обвинението на прокуратурата срещу братята, като всички аргументи били свързани с работата им за свързани с Гюлен медии и предполагаеми им контакти с набедени гюленисти. Братята, на свой ред разкриха лицемерието на държавата:

„Ако познавате престъпник, това прави ли ви престъпник?“ попита Ахмет Алтън съдията. „Ако вашият съсед бъде разследван за подправяне на документи, означава ли това, че вие също трябва да станете подсъдим, защото го познавате?“

Подобна аргументация - че всеки, който говори с гюленист, също трябва да е гюленист - бе използвана като оправдание за арестите на множество противници на режима - включително и на колегите на Чошкун от „Джумхюриет“, които също бяха обвинени в тероризъм. Така например обвиненията срещу коментатора на вестника Кадри Гюрсел се градят върху SMS-и, които той  получавал от гюленисти и на които той дори не е отгаварял.

Друг журналист от „Джумхюриет“ бе обвинен в още по-недоказуеми връзки: главният редактор на  вестника Акин Аталай бе изправен в съда, защото наел майстор да му ремонтира дома. Но тайните служби разкрили, че синът на този майстор работел в друга компания, чиито собственик се оказал гюленист!

"Сега те използват това като доказателство, че и Аталай бил гюленист", казва Чошкун, опитвайки се да запази добрия тон.

Материалът, който тя и още трима репортери на „Джумхюриет“ написаха по повод обвинението срещу Аталай, включваше саркастична бележка към читателя:

"Ако някой ви е ремонтирал пода у дома, длъжни сте да познавате и другите клиенти на фирмата, както и детайлите от техните досиета в тайните служли" - пише Чошкун.

Процеси срещу отделни хора
 

Заради много по-сериозните обвинения срещу нейни колеги, застрашени да прекарат остатъка от живота си в затвора, Чошкун не иска да коментира съдебните процеси срещу самата нея, като единствено ги нарича "безсмислени". Те обаче са показателни за съдебния тормоз, на който са подложени журналистите в Турция.

Освен обвинението за „обида“ на разсилния, Чошкун бе съдена и по три други обвинения: през януари бе глобена 12 000 лири (около €3 000) за "обида" на съдебната власт, след като написа, че приятелски настроените към правителството съдии получават щедри отстъпки при купуването на къщи („Джумхюриет“ обжалва присъдата).

През май получи две десетмесечни условни присъди. Първата е заради информация за тайния превоз на оръжия, в която съобщава, че турското разузнаване е изпратило боеприпаси, скрити под кашони с лук, на радикалните сирийски милиции. В присъдата се казва, че тя е осъдена за "публично уронване престижа на военните и полицейските сили".

Втората присъда получи защото публикувала имената на полицейски служители, стреляли по кюрдски деца в Истанбул. Съдът смята, че с огласяването на имената на убийците Чошкун е превърнала полицаите в мишени за терористите.

"Държавата използва съдебната система като инструмент за налагане на мълчание и наказване на противниците", каза Чошкун. "Било е така в миналото, но сега положението наистина е трагично."

За много турци има безкрайна разлика между делата срещу независими вестници като „Джумхюриет“ и тези, насочени към свързани с Гюлен медии като „Заман“. Преди Гюлен и Ердоган да станат врагове през 2013 г., двамата са близки съмишленици. Гюленистките вестници подкрепяха Ердоган, като често изразяваха и подкрепа за опитите на правителството да преследва критични журналисти.

Поради това сред турските журналисти съдбата на колегите им, работещи в гюленистките медии, рядко вдъхва същата солидарност като тези, които работят за "Джумхюриет" или други издания с дълга традиция да информират критично за властта.

Чошкун също не изпитва съчувствие към гюленистите. Но тя е категорична, че не всички нейни колеги в тези медии се идентифицират изцяло с изпадналия в немилост имам в изгнание.

"Тези журналисти може да бъдат обвинявами в лоша журналистика, но не и в тероризъм" - казва тя.

Един от обвинените в тероризъм колеги е и Якуп Четин, приятел на Чошкун, който по-рано е отразявал процеса срещу „Заман“. "Ние отразявахме всички процеси накуп", каза тя. "Вършехме една и съща работа, отразявахме едни и същи дела."

Четин е арестуван малко преди преврата, когато правителството вече бе започнало да преследва медиите, свързани с Гюлен, след което е обвинен в членство в терористична организация. Когато по-късно го видяла в съдебната зала, тя изобщо не могла да го познае:

"Беше отслабнал много, изглеждаше така, сякаш напълно е изгубил надежда, че ще излезе някога огтово на своблода" - казва Чошкун.

 

Обратно в съда


Изслушването на Четин, каза Чошкун, беше "едно от най-мрачните изпитания" на кариерата ми. Той бил съден заедно с още 20 души. За голямата изненада на подсъдимите съдът реши да разпореди освобождаването им в очакване на съдебния процес.

Много от журналистите с вълнение се обадили вкъщи и повикали близките си да ги вземат от затвора. Но когато техните семейства се оказали на портала се оказало, че властите са размислили и няма да им позволят да прекрачат прага на зандана. Само за два часа друг съд издал нови заповеди за арести на обвиняемите и с това предотвратил пускането им на свобода.

Съдиите, които освободиха колегите ми, веднага бяха отстранени.

"Беше наистина мрачно", каза Чошкун. "Кошмар. Това е зло, наистина - практика, идваща от минали епохи: точно когато си мислиш, че си освободен, отново те арестуват по друго обвинение. Това показа, че властите могат да упражняват контрол над наказателните съдилища. "

По този начин Чошкун поставя под съмнение бъдещето си като журналист. Тя признава, че не се страхува да влезе отновоп в затвора като нейните колеги - "ако това се случи, най-накрая ще си почина", шегува се тя.

В края на месеца Чошкун очаква да научи, дали е приета в юридическия институт. Тя си дава сметка, че животът на адвокат на медиите никак няма да е лесен. Дори доста адвокати, като Бюлент Утку от „Джумхюриет“, сами бяха хвърлени в затвора заради своята работа като защитници на свободата на словото. 

Но Чошкун не смята да отстъпва:

 Да, съдебната система е ужасна, но аз съм длъжна да опитам. Длъжна съм да подам ръка на онези, които са на страната на справедливостта. Затова искам да защитавам един ден и „Джумхюриет“ - ако все още има „Джумхюриет“.

Нейният колега Айдън Енгин, седнал точно срещу Чошкун, напълно подкрепя плановете й. „Така или иначе, тя ще продължи да се бъхти в съдебната зала - заради нас и заради себе си" - усмихва се той.

 

............

* Зиа Вайзе, в. "Политико"

Оригинал: Turkey’s free press on trial

Тагове: Турция Джумхюриет Джанан Чошкун съд журналист медии правосъдие